ИСТОРИЯТА НА ВЧЕРАШНИЯ ДЕН
01 и 02 октомври 2018 / галерия Етюд / 19:30
03 ноември 2018 / галерия Етюд / 19:30
билети за 1 октомври тук https://www.epay.bg/v3main/sale/user/view?saleid=7974410651
билети за 2 октомври тук https://www.epay.bg/v3main/sale/user/view?saleid=2628992113
билети за 3 ноември тук https://www.epay.bg/v3main/sale/user/view?saleid=7874611036
фестивал “Етюди и приятели” трето издание
24 юни 2018 / галерия Етюд / 20:00
Идея и реализация: Галина Борисова
Участват: Александра Спасова, Вили Прагер, Ива Свещарова, Мирослава Захова, Нейтън Купър и Стефан А. Щерев
Дизайн пердета: Ева Гебрева
Фотография тапет: Ирена Цветанова
Продукция на Номад Денс Академи-България
С финансовата подкрепа на Министерство на културата и фондация Етюд
В партньорство с галерия Етюд
Между стени, завеси и тапети шестима артисти мечтаят в пространството с несигурни намерения и временни решения. Колко често се чувстваме самотни в присъствието на околните? „Никога спомените не действат така силно, както в състояние на душевна слабост“, твърди Галина Борисова, позовавайки се на Л. Н. Толстой. В „Историята на вчерашния ден“ са ангажирани шестима изявени артисти в съвременния театър и танц, чиито лица обаче остават почти невидими за публиката в хода на представлението. Техните тела са впуснати в поетична хореография, която създава усещане за съзерцание на отминал спомен, чиято реалност сякаш ни е обърнала гръб. Той се явява недостижим и наблюдаван отдалеч в покоя на свое самостоятелно съществуване. Галина Борисова твърди, че отправна точка на нейната хореография са дневниците на писателя Л. Н. Толстой и изобщо писането на дневник като форма на споделяне. Това представление е покана към всеки зрител да отключи в себе си историята на някой отминал – реален или въобразен спомен, и „да отвори в даден момент прозореца, за да влезе повече въздух“.
„Разумно или безсмислено е да се пишат дневници? Едва ли има по-деликатен въпрос. Повече от десет години аз търсих удовлетворителен отговор. Мисълта за това често ме мъчеше до такава степен, че в края на краищата реших да я изоставя. Но тя всеки път се възраждаше. И когато четях дневниците си, което вършех с удоволствие, ме спираха същите тези съмнения и същите изкушения да приключа с това занимание. Но всеки път, когато тетрадката ми свършваше, аз взимах нова. Като изключим някои писатели, които с откровенията си винаги са оставали в рамките на благоприличието, всичките писатели толкова са ме отблъсквали с автобиографиите си, колкото и са ме привличали. И извиквайки у мен едновременно възторг, но и ужас със своите чудни и долни признания, реших да се заема с историите и дневниците на свои колеги. Но деликатността да се вреш в носа на приятелите, ме отказа от това неразумно решение и сега мога само да си блъскам главата в стената и да отварям широко прозореца за повече въздух.“
Галина Борисова
Галина Борисова има принос в утвърждаването съвременния танц в България и запазена територия в него. Тя учи класически танц в Държавното хореографско училище. Специализира модерни танцови техники в Палука Шуле, Дрезден. Тя е първият български артист, който участва в резидентската програма на Американския танцов фестивал – Дюк Университет, 1996. Представлението й „ А Never Ending Story“ взема първа награда за съвременна хореография в Гронинген, Холандия, през 1998 г. Хореографката получава златен медал за солото си „Хуанита Хилдегард Бо“ на танцов фестивал в Белград, 2006. Тя има повече от 40 представления, показвани в Европа и в САЩ. Като преподавател е формирала няколко поколения танцови артисти. Работата ѝ като хореограф е силно театрална. Като танцьор е работила с Louise Bedard/Канада, Lenka Flory/Чехия, Simone Sandroni/Италия, Elsa Limbach/САЩ, Kubilai Khan Investigations/Франция и др. Съставител и автор е на книгата „Танцови представи и артистични предпочитания“, НБУ, 2011. Пубикува редовно в блога си.
