КАК БЪРЗО ТЕЧЕ ЖИВОТЪТ ОТ ЯНУАРИ ДО ДЕКЕМВРИ
13 март (събота) 2021 / 19:30
12 март (петък) 2021 / 19:30
13 февруари (събота) 2021 / 19:30
12 февруари (петък) 2021 / 19:30
–
06 ноември (петък) 2020 / 22:00
част от програмата на Международен фестивал за съвременен танц и пърформанс ANTISTATIC
26 октомври (понеделник) 2020 / 19:30
27 октомври (вторник) 2020 / 19:30
18 септември (петък) 2020 / 19:30
19 септември (събота) 2020 / 19:30
28, 29 февруари (петък и събота) 2020 / 19:30
20, 21 януари (понеделник и вторник) 2020 / 19:30
–
09 декември (понеделник) 2019 / 19:30 / ПРЕМИЕРА*
10 декември (вторник) 2019 / 19:30 / ПРЕМИЕРА*
*представлението има лимитирани места, моля направете вашата резервация за място на: etudgallery@gmail.com
Идея, реализация и изпълнение: Галина Борисова
Видео: Крум Янков
Текст: Надежда Московска
С финансовата подкрепа на Министерство на културата и в партньорство с галерия Етюд.
За изостреното отношение към света, думите и литературата, за отвлечеността на кратките ежедневни мигове и непонятните метафори, „за да можем да изпитаме чувство на удовлетворение, след като прозрем скрития смисъл на нещата“, според Вирджиния Улф. Какво са дните и датите, точността и сезоните, без миговете на изострено светоусещане и просветление (moments of being), без малките делнични чудеса (little daily miracles), които са вградени в дълга поредица от прозаични мигове на притъпено светоусещане (moments of non-being).
„От понеделник сутрин до вторник следобед понякога не е чак толкова страшно. Успешното организиране би могло да доведе до някакви нови постижения или да изпитаме някакво чувство на спокойствие и щастие.“
Галина Борисова
Според Вирджиния Улф животът съществува пълноценно и в кратките ежедневни мигове на радост и спокойствие. “Вероятно е малко потискащо да наследиш не земи, а образец за интелектуални и духовни добродетели, тъй като по всяка вероятност този непоклатим образ на великия прадядо действа обезкуражително за дръзналите да се сравняват с него”. Именно поради тези причини, както и поради ред други, всички ние имаме своите моменти на униние. Славното минало в което мъже и жени се извисяват до “безпримерен ръст” все още се намесва твърде често в настоящето и това ни сломява до такава степен, че не може да се вдъхне вяра на човек, решен да твори и експериментира след този славно обезсмъртен век. Терзанията ни, че има по-добри преди нас не ни помагат, за да се изявяваме и ние. Човек може да предположи, че сиянието идва не толкова от тъгата, колкото от дух, отдаден на размисъл и самодисциплина. Тогава какво друго ни остава освен да работим. Излъчващата решителност и уравновесеност, комбинация от качества, които образуват забележителен характер, помагат да се концентрираме и владеем ситуацията, да реагираме мигновено на всички предизвикателства.
Извършвайки като че ли обичайни делнични неща, хореографът Галина Борисова се занимава с доброволното мимолетно съгласие през деня, когато незаетите ни способности, притежания и дарби предполагат усещането, че можем да ги притежаваме. Погледът ни се извисява от досадните делнични задължения и лицето ни произвежда оживление. Присъствието на тази невероятна, устояла на времето и оживяла красота, ни кара почти панически да осъзнаем копнежа си и в същото време да изпитаме гордост. Сдържаността ни терзае, докато не отслаби съпротивителните си сили и пробие на повърхността, заливайки ни с нови факти и давайки шанс на нови интереси, вълнения и копнежи. Импулсите ни отварят врати за нови мрачни възгледи, когато не можем да предположим колко важна е тъгата, за да се отдадем на размисъл и самодисциплина. Овладяването на ситуацията се дължи на качества и решителност, без които не бихме могли да достигнем дори и за миг до постиженията на предците ни. Но това не би трябвало да ни обезкуражава да опитваме.