„Човекът на другия край“
23/10/2015
Светозар Георгиев прави сравнителна проверка и говори за поезия.
„Човекът на другия край“ – две тъжни начала и един странен край. “The hollow men” на Т.С. Елиът, “Funeral blues” на У.Х. Одън и “The man at the door” на Майкъл Риарсън.
Три различни поеми които всъщност се отнасят за едно и също нещо.
Това според Светозар Георгиев е погледът в момента, в който смъртта те погледне. Не, просто да зарее поглед над множеството, в което се намираш, а когато спира да коси, подпира се на косата, пали цигара и докато издиша дим през носа, погледът й попада на теб. Единият през усещането за кухите обречени мъже, другият през току-що прекъснатата линия на телефона, по която е чул последния дъх на приятеля си и третият – когато ураганът те е завъртял и около теб хвърчат крави.
„Като малък бях пълен изрод. Ние сме трима братя и сме родени през година. То не бяха побоища, мачове, прибират ни от районни, гледай тука белези, счупени ръце, счупен нос, ужасии… Доста проблематично беше. Първото си парче поезия написах около 30-годишен. Нямаше конкретен повод. Тогава имах повечко време вечер и си кликах така, драсках си разни глупости в един файл. После ги триех, де. Не знам защо, но така бях решил. Даже бях написал скрипт, който автоматично ми ги триеше. Обаче го бях засрал и по едно време ми замина цялата директория с филмите. И викам, за да не стават такива грешки, я, верно, да си направя един блог и да си седят там“.
Светозар Георгиев е автор на пиесите „Космонавт“, „Мъртвата Дагмар или Малката кибритопродавачка“, „Машината на Тюринг“, „Пеперудите са всъщност изтребители“. Автор е на книгата „Психоспирка“, издадена от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Подписва се често с името Ghostdog.
