Текст, написан от Ани Васева за представлението на танцовата артистка Галина Борисова „Вярно с оригинала“ (2022).
Текстът е написан за в платформата „Нови драматургии“ на 18 март 2022 и е публикуван ТУК.
Няма любител на танца в България, който да не познава творчеството на Галина Борисова. Ако има, трябва веднага да се засрами и да се запознае с него. Затова, когато Галина Борисова съзнателно пристъпи към своя Magnum Opus, към представлението, което оглежда творческия ѝ път, без да бъде възстановка или хронологичен преглед, то цялата ѝ публика знае, ако не какво да очаква, то какъв е залогът.
Когато се прави ретроспективен спектакъл, една от големите етически отговорности на автора е да предаде материала вярно с оригинала, независимо по какъв начин е интерпретиран, премодулиран, вкаран в нова конструкция. А когато авторът и обектът на спектакъла съвпадат, това етическо взаимоотношение става сложно, саморефлексивно, многофасетно. Субектът превръща себе си в обект, но нито само се разглежда отстрани, нито само съзерцава огледалния си образ, а създава своя фикционална персона, едновременно съзнателно конструирана от него и неизбежна негова функция, едновременно резултат на специфичния му поглед и сам връщащ погледа.
Отразявайки сложността на това двойно движение, първата част на спектакъла представя едновременно страничен и вътрешен поглед. Публиката е настанена върху големи възглавници на пода, откъдето има изглед към тавана, върху който е прожектирана поредица от интервюта. Интервютата са заснети от висока гледна точка към същите тези възглавници, на същия този под – публиката лежи на пода и гледа върху тавана над себе си сякаш проектираното отражението на пода, но вместо публиката, там лежат интервюираните. По този начин още със самото пространствено разположение на телата, на погледа се установява сложно, (поне) двойно взаимоотношение между обекта и субекта на представлението, между наблюдаващи и обсъждащи, между гледани и гледащи, между субекта и неговото отражение. Преживяването има и отстраняващ/остранностяващ ефект – някак наблюдаваш себе си, наблюдавайки друг.
В самите интервюта името на Галина Борисова никога не се споменава – разчита се изцяло на контекста, на предварителната информираност на публиката за обекта на спектакъла, който остава сляпото петно в произведения наратив. Това са приятели, колеги, теоретици, хореографи, танцьори, от чиито разкази, спомени, размишления се оформя мозаечен разказ. Мозайката обаче е непълна и крива – не се изгражда никакъв монолитен разказ, няма усреднена оптика, няма портрет; има накъсани образи, оставени да се реят из пространството.
Заглавието на представлението лъже. Галина Борисова не е „вярна с оригинала“. И това е реплика в диалога, който тя води сама със себе си не от вчера. Темата за съвпадането и несъвпадането със „себе си“ (с фикцията за „себе си“) е ясно проследима в множество нейни представления. В спектакли като „Хуанита Хилдегард Бо“ и „Моето куче харесва Рената“ се изгражда образ, който е почти (а на места – съвсем) документално отражение изпълнителката (в тези конкретни два случая – Галина Борисова и Лидия Стефанова) и същевременно – фриволно фиктивно отклонение от документа. По същия начин във „Вярно с оригинала“ в първата част от разказите на други хора се сгъстява аморфен образ, изтъкан от смесица от „лични предпочитания за танц и характерни особености на авторката на спектакъла.
Във втората част се явява самото лице, за чието пристигане сме били подготвяни до този момент. И то по съвсем неочакван начин. Защото нито хореографски, нито като присъствие следващата танцова част има нещо общо с досегашните представления на Галина Борисова, въпреки че съдържа (повече или по-малко точни) цитати от нейни произведения. Да, и тук тя е характерно прибрана в себе си и активно общуваща с публиката, но присъствието е категорично по съвсем нов, почти агресивен, някак отчаян начин, същевременно отдръпвайки се все по-навътре в себе си. Отново има гръб, отново има невъзможни изкривявания, но има и съвсем ново качество на движението, flow, напълно неверен на оригинала. Има и поетичност – кръглата луна, излъчена от проектор на стената, в чийто светъл диск се очертава меката, кадифена фигура на изпълнителката. И фриволност, но от напълно нов вид. Тяло, притиснато до стената, тяло, притиснато до пода, жизнерадостно, щастливо тяло, красиво тяло, тяло, отдадено на свобода, на летеж – крайности, които в по-ранни спектакли са се явявали в много по-туширан вид.
Спектакълът завършва с гласа на авторката – точно толкова неверен на оригинала, колкото и целият спектакъл. Защото „оригиналът“, Галина Борисова, с цялата сложност на нейното творчество, личност, живот, размишления, смени в посоките, открития и преоткривания, прогреси и регреси, няма как да бъде обхваната в един спектакъл, бил той и нейният собствен. Напълно вярна с оригинала обаче е съпротивата ѝ срещу процеса, дал заглавието тук – постоянното оразмеряване спрямо пазара, определянето на стойността спрямо цената, уравниловката на достоверността. Защото Галина Борисова вярва във свободата и то най-вече в собствената си свобода.
Точно сега, точно в този момент, когато средата е толкова гнила, когато всичко се разпада, когато на повърхността изплуват най-леките материи и задушават достъпа до въздух и слънце, точно сега е изключително важно да се прави разграничение. Да се отделя действителното вълнение от повече или по-малко ловкото, от повече или по-малко мързеливото нагаждачество, опортюнизъм, симулация, безмозъчно произвеждане и възпроизвеждане на празни, имитативни, улавящи модни тенденции и дискурси псевдопроизведения, псевдокултура. Именно сега е важно да се застане зад онези, които имат смелостта да следват лудостта си, да следват любопитството, вълнението, да рискуват. Да работят искрено, усилено, трудоемко. Затова аз заставам зад Галина Борисова и хубавото, чудесното е, че изобщо не съм единствената. Защото Галина Борисова си е изградила стабилна, вярна публика, публика, способна да усети нюансите, промените, новите посоки. Публика, която с нетърпение очаква следващото произведение.
Ани Васева е режисьорка, авторка на теоретични, критически и изследователски текстове в областта на изпълнителските изкуства, авторка на текстове за театър, съоснователка на „Метеор“.
Вярно с оригинала
Идея, реализация и изпълнение: Галина Борисова
Изработка на костюми и сценична среда: Дарина Стоименова/Стодара
Музикално оформление: Емилиян Гацов/Елби
Видео и монтаж: Крум Янков
Фотограф: Виолета Апостолова/Лети
Репетитор: Елисавета Груева, Лидия Стефанова, Михаела Люцканова
В партньорство с галерия „Етюд“ и фондация „Етюд“
С финансовата подкрепа на Министерство на културата