Закуска на тревата с един Фавн

Categories Публикации

ЗАКУСКА НА ТРЕВАТА С ЕДИН ФАВН
Текст на Росен Михайлов

Текст, написан от Росен Михайлов по повод 5-тото издание на фестивал „Етюди и приятели“, послветено на 70 годишнината от смъртта на Вацлав Нижински. Тази година фестивал „Етюди и приятели“ ще се провежда онлайн от 15 септември до 15 ноември 2020 с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура“ – Столична община.

Авто-интервю или опит за самоанализ.

Защо Фавна?
Фавнът е същество от римската митология, наследник на древногръцкия бог Пан олицетворяван често и със сатирите, смята се, че произходът му е от близкоизточните религии и митологии.
Фавнът е полубог, получовек, полукозел, символ на мъжката свобода, плодовитост, еротика и нагон. Той олицетворява и диаболичността на мъжа. Симбиозата и конфликта между първичното и възвишеното, които живеят у всеки от нас. Едновременно животни подвластни на нагона, инстинктите и сексуалните желания, и същества търсещи и възторгващи се от красотата, хармонията и чистата любов. Едновременно ловци и плячка на собствените си комплекси и страхове. Макар с митологичен произход, за мен Фавна със своята полиморфичност е прекрасна метафора и напълно съответства с образа на съвременния мъж. Разкъсван от предразсъдъци и общо приети клишета, на които трябва да отговаря, за да бъде възприеман за истински (успял) мъжкар. Фавнът е едновременно древно и игриво същество, така както и зрелият мъж действа разумно, практично, прагматично без да се подава на лиготии, чувства и емоции, но и същевременно оставащ винаги едно непораснало хлапе, което се екзалтира и пристрастява към колекциониране на най-новите и по-скъпи играчки. Човек разпънат между манията за задоволяване на всичките си нужди и постигане на западния идеал за успех и стремежа си за постигане на душевен баланс чрез източните философии и техники, така както кожата на сатира Марсий е разпъната като наказание, заради дързостта си да предизвика бог Аполон в надсвирване.
Фавните са будели противоречиви чувства у другите, от интерес и опиянение от чара им до погнуса и истински ужас. Да не забравяме че думата „паника“ идва от бог Пан и страха, който той предизвиквал със своя вид у загубения в гората пътник. Подобна противоречивост и диаметралност има и в общоприетите възприятия за танцьора, за танцуващия мъж. И всички свързани с това предразсъдъци, митове и клишета.

Вацлав Нижински, "Следобедът на един Фавн"
Вацлав Нижински, „Следобедът на един Фавн“

Образът на Фавна се свързва и с революцията в танца от началото на 20 век, която предизвиква хореографията на Нижински върху симфоничния прелюд на Клод Дебюси по едноименната поема на Стефан Маларме – „Следобедът на един Фавн“. Тази на танцовата миниатюра, поставя (началото на връщането на) мъжа в главната роля на танцовата сцена, след близо вековно доминиране на женския образ в балета. В периода на големите класически романтични спектакли, истинските звезди на балета са примите, които със своята ефирност и палцова техника са ставали обект на обожание. А мъжете танцьори макар и в ролите на принцове, могъщи магьосници и пирати, винаги са възприемани само като партньори, които „подкрепят“, „повдигат“, „пренасят“, „завъртат“ прима балерина и „обслужват“ нейното величие.
За първи път (от доста време) във Фавна на Нижински, главната роля е мъжка и негово изпълнение затвърждава статута му на звезда, конкурираща славата на легендарните -А. Павлова, Т. Карсавина и тн., и дава началото на дълга поредица от имена на танцьори-легенди в класическия и модерния танц – Ерик Хокинс, Мърс Кънингам, Пол Тейлър, Жорж Дон, Рудолф Нуреев, Михаил Баришников и много други.
Движенческият език на Нижински, от днешната гледна точка е по-скоро наивистичен и неоромантичен, и е възприет от неговите съвременници за предизвикателно-чувствен и дори неприемливо сексуален. И така естествено „Следобеда на един Фавн“, стана основа за танцово произведение посветено на мъжа в танца.

"Закуска на тревата с един Фавн", идея и хореография: Росен Михайлов
„Закуска на тревата с един Фавн“, идея и хореография: Росен Михайлов

Защо закуска на тревата с един фавн?
Заглавието е игра на думи и съчетание от имената на две основополагащи произведения за модерното и съвременно изкуство.
Макар „Следобеда …“, да беше вдъхновение за мен, аз не правех възстановка или римейк на миниатюрата на Нижински. За мен беше по-интересно и вълнуващо влиянието на тази хореографска творба в контекста на развитието на танца и като еманация на уж безгрижното битие на мъжа в танца. В този смисъл запазване на оригиналното заглавие щеше е да е некоректно и по-скоро подвеждащо. Още повече, че в моя спектакъл освен 3 кратното повторение на музиката на Дебюси има още 3 дуета и финал по музика на други автори.

"Закуска на тревата", Едуар Мане (1862–1863)
„Закуска на тревата“, Едуар Мане (1862–1863)

„Закуска на тревата“ е картина на френския художник основоположник на импресионизма – Едуар Мане. Картината изобразяваща горски пикник на който присъстват двама облечени мъже и две полуголи жени първоначално отхвърлена от критиците, като твърде дръзка и недопустима за Парижкия салон, по-късно е получила статут на флагман на зараждащите се модерни течения в изобразителното изкуство. Някои теоретици виждат в нея и знаци за зараждането на феминизма и еманципацията на жената не само като обект и субект на изкуството. Намерих за себе си (макар и недиректни) паралели между едновременно ранимата и безсрамна позиция, в която е поставена голата жена от картината на Мане и ролята на мъжа в танца.
Така „Закуската“ и „фавна“ се срещнаха.

Важно за мен още от началото на работата ми по този проект беше да покажа не само различните проявления на мъжа в танца, чрез различни в стилово и техническо отношение сцени, но и героите-участници да са мъже различни и като тип, и като артисти и изпълнители, и като опит и присъствие, и като възраст, и ръст, и структура. Исках да са пълнокръвни хора – всеки със своите особености, силни страни и осъзнати несъвършенства. Поканих изпълнители които ме провокират – премиер солист на националния ни балет, танцьор с впечатляваща брейк техника, съвременен танцьор и хореограф с оригинални идеи и невинаги стандартен подход. В следващите представления някои от тях бяха заменени. Тези промени водеха и до нова редакция на целия спектакъл, особено в частите на соловите изпълнения, които показваха нови аспекти от това да си мъж-изпълнител на сцената.

Както отбелязах структурата на спектакъла се състои от общо 7 сцени.
Драматургично представлението е с триделна форма и финал/епилог, а вътрешният му темпоритъм се формира чрез редуване на групови сцени с дуети – своеобразен коментар или възможното последствие от развитие на взаимоотношенията на героите.
Макар и ситуациите да се разполагат и редуват линеарно във времепротичането на спектакъла (танцът като сценично изпълнителското изкуство, макар свободно да се развива и борави с триизмерното пространството, е привързан към еднопосочната времева ос на протичане), те смислово са разположени концентрично една спрямо друга. Всъщност сценичното действието не се движи напред или назад във времето или пространство, а отвън навътре. Сякаш вървим на обратно по кръговите вълни предизвикани от всеки от нас в реалността около нас, пътуване от периферията към епицентъра.
Трите групови „фавна“ са различни разрези или ситуации на нищоправене. Моменти на сън, мечта и нега, откраднати от безспирното преследване на цели и успехи. Моменти, в които битието ни застива и отстъпва място на спотаеното очакване да ни се случи нещо бленувано, желано или неочаквано. Всяка от тези сцени може да е следобеда, закуската, дневната смяна или нощната стража на тези четирима мъже. Те се случват в ничията зона, между съня и будуването, някъде там в неопределеното място и време. Всеки следващ „следобед“ е едновременно продължение и предистория на предишния и завършва със соло на един (от многото възможни) Фавни.
Вътрешният строеж на сцените е по-скоро кинематографичен, началото е въвеждащ общ план, запознаващ ни с обстановката и ситуацията, в която героите пребивават, следва бавно приближаване и затваряне на кадъра до близък план на един от тях до прехвърляне и поглед през личната му гледна точка.

"Закуска на тревата с един Фавн", идея и хореография: Росен Михайлов
„Закуска на тревата с един Фавн“, идея и хореография: Росен Михайлов

Фавн  1  и дует „не се препоръчва за…“
В най-външния концентричен кръг се представя класическия образ на мъжа, където се срещат актовите сцени и изображения на античния идеал за мъжа – воин, бог, герой, сатир, получовечен, полубожествен, готов да покорява, защитава, противопоставя и саможертва. Усещането едновременно за архаичност и безвремие се подсилва от перкусиите на Марк Грау в музиката на дуета.

Фавн 2 и дует „Tied (me) up”
Тук следобедната закуска представя различни проявления на цивилизована личност в случая мъж, завършващ със соло-серенадата към женския идеал (или друг обект на желанието).
Натрапчиво повтарящата се тема на Борислав Бояджиев, наподобява музика за асансьори, летища и гари, създава клаустрофобична атмосфера. Виждаме двама непознати в непредвидена среща в тясно обществено пространство /асансьор, автобус, обществена тоалетна/ и колизиите породени от принудителната скъсена дистанция и непожелана интимност.

Фавн 3 и дует „Клетка от желания“
В този на близък до нас кръг – времево, ментално и битийно, е моментна снимка на случайно избрана обедна почивка, междучасие или друга колективна пауза, в която заменяме директния контакт с без/опасна виртуална комуникация. Дуета решен в стилистиката на BDSM, което се подчертава и от електронния звук с готически вокали на Афекс Туин, е всъщност раздвоено соло със собствените ни страхове, нагони и копнежи.
Навлизайки навътре към най-ранимите зони на мъжа, музикалният фон се дехуманизира все повече. Акустичното и живото звучене на реални инструменти и гласове се заменя с компютърно и електронно генерирани аудио картини, докато достигнем финала с дарк техно бийта на Аглори.

Фавн 4 или финал
Това са група фавни, които можем да срещнем всеки ден по улицата, агитка фенове на „най-великата игра“, банда приятели „избухнали“ в лудостта на мъжка вечер за отпуска на напрежението, поредната смяна случайно срещнали се летовници, обхванати от опиянението да си изкарат добре и да изконсумират „all inclusive“.

Росен Михайлов
09.11.2020

Росен Михайлов
Росен Михайлов

ЗАКУСКА НА ТРЕВАТА С ЕДИН ФАВН
„Какво е да си мъж в танца? Мъжко занимание ли е танца? Колко силен e силният пол в танца?“
Идея и хореография: Росен Михайлов
Музика: Клод Дебюси, Марк Грау, Борислав Бояджиев, Афекс Туин, Аглори
Участват: Александар Георгиев, Кръстьо Методиев, Леандер Янес, Никола Хаджитанев, Стефан Вучов, Стефан Куманов и Росен Михайлов

 

Текстът е част от програмата на фестивал „Етюди и приятели“ 5-то оnline издание 2020, което се осъществява с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ на Столична община, в партньорство с галерия Етюд и фондация Етюд.