ЕЗИКЪТ ОТВЪД СМИСЪЛА
26/04/2025 – 18:00 – вход свободен!
/трета среща от поредицата дискусии „Психоанализа и съвременен танц и пърформанс“ в галерия Етюд/
Гост: Анна Данкова
Дискутанти: Ралица Стамболска и Галина Борисова
Анна Данкова е автор и режисьор на „Оратория“ – съвременен пърформанс проследяващ човешкото вербално развитие единствено през нерационалните, автоматични и афективни аспекти на речта – интонация (музика) и жест (танц). В него тя конструира съвременен танц от жестовете, които използваме, докато говорим. И ни припомня, че „когато знаем какво казваме, думите са излишни.“
Ралица Стамболска е клиничен психолог и психотерапевт с психоаналитична ориентация, основател на блог-платформата “Le dansêtre” – пространство за среща на лаканианската психоанализата със съвременния танц и пърформанс.
Галина Борисова е хореограф в областта на съвременния танц, изпълнител, активен блогър, носител на награда „Икар“ в категория „Съвременен танц и пърформанс“, 2023 г., за „Есмералда и Раймонда“. Автор е на книгата „Танцови представи и артистични предпочитания“.
Ние не говорим езика. Езикът говори нас. Не в значението. А в ехото. В сривовете. В повторението. В паузата, която диша. В интонацията, която прелива от смисъла, докато го руши.
„Оратория“ е връщане. Към езика преди езика. Към lalangue – майчиния шепот без речник, звукът без граматика, радикалната плът на означаващото, която се лепи за кожата. Глас, който ни разкъсва, преди да ни съедини.
„Оратория“ не разказва. Тя интонира. Тя не означава. Тя резонира. Тя е говорене без думи, и мълчание, което крещи. Жестът говори. Тялото пише.
Ние говорим от мястото на несъзнаваното, структурирано не като смисъл, а като езикова машина – метафора, метонимия, грешка, ехото на една липса. Ние не търсим да кажем „какво“. Ние казваме, че няма какво, но все пак го казваме.
Оставяме езикът да каже онова, което не знаем, че искаме.
Психоанализата слуша там, където смисълът се проваля. Изкуството – също. Ние творим не за да кажем, а за да оставим езика да се разкаже сам. Само ритъм, срив, повторение. Симптоми, пукнатини, треперене в гласа.
Езикът се движи в нас, и ние го следваме. Когато знаем какво казваме, думите са излишни. Затова ние говорим, без да казваме. Разваляме езика, за да го направим отново жив.
„Оратория“ – изкуство като разказ на несъзнаваното.
Заповядайте! Входът е свободен!