РЕПЕРТОАР „Сред изобилие от изкуство“

(КОНЦЕРТ) РЕПЕРТОАР „Сред изобилие от изкуство“

Проект на Галина Борисова, хореограф на свободна практика
Програма „Творчески инициативи“ на Национален Фонд „Култура“
Период 01.10.2020 – 15.03.2021

Проект РЕПЕРТОАР е едно дългосрочно изучаване на различни хореографии, направени през последните 20 години чрез емпиричен метод, „при което се установява наличието на факти чрез опит в практиката“.

В емпиричния метод имаме 5 последователни етапа: наблюдение, индукция, дедукция, проверка и оценка. Чрез този проект използвахме този метод, за да наблюдаваме процеси, формулираме хипотези, проследявахме последствията от предполагаемите прогнози, тествахме новите резултати, материал и хореографии, като се опитвахме да пропуснем петия етап – оценката. Оценяването на резултатите не е в основата на проекта, тъй като е субективна позиция. Целта ни беше ориентация, проучване и изследване.
Чрез възможни адаптации на образци хореографии на Галина Борисова, специално създадени за други изпълнители /сола и дуети/, организирахме процес на изучаване, като тези хореографии се разучаваха от различни танцьори и артисти. До колко тези образци бяха полезни както за професионалисти, така и за публика и симпатизанти? Със сигурност това разучаване на хореографии спомогна на различните артисти да придобият опит, да използват репетиционния процес за опознаване на собствените си възможности и лимити, както и неформалните отворени репетиции за колеги бяха обратна връзка с педагози и артисти, които наблюдаваха процеса на създаване.

Ние винаги можем да експериментираме с танца, за да можем чрез танцовото наследство да изследваме конкретно съдържание, материал, хореография чрез погледа на нов съвременен контекст. Но какво се случва, когато повтаряме направени неща, изучавайки и практикувайки ги? И до колко можем чрез едно съсредоточено и упорито наблюдение да преоткрием „старите“ хореографии? Можем ли да имаме нови гледни точки чрез тези образци? До колко разбираме и оценяваме направеното преди нас? Или до колко искаме да го променяме, не поради „остарялото“ съдържание, а поради това, че „играчите“ изпълнители са други? Адаптирането е съществен елемент от целия процес. При разучването на стари образци се предполага, че те могат да бъдат и видоизменени, тъй като авторът хореограф специално „адаптира“ хореографския материал за новите изпълнители, като взаимно – заедно хореографът и изпълнителят, може да откриват постоянно нови значения или просто да преоткриват някакво ново съдържание, провокирано от времето и опита.

Да започнем с едно наблюдение: все по-рядко гледаме телевизия, но всеки ден по няколко пъти влизаме в социалните мрежи и от там получаваме различна информация от независими източници. Това е практика на ежедневна „гимнастика“, без която не можем да живеем. Но участието ни с физическото тяло/присъствие все по-често остава на заден план /тенденциите пост-COVID/. Случването на запис и виртуалните срещи все повече започнаха да изместват живото изпълнение, поради рестрикции или поради безплатния достъп и масовата консумация. Гледаме изкуство, но малцина участват в него. Наблюдаваме противопоставяне между елитарно и комерсиално изкуство, между класическо и съвременно наследство, между млади и стари, между професионалисти и аматьори и т.н. Политизирането на тези чувствителни „граници“ идва от икономическия стрес, въпреки, че би трябвало да е реакция на естетическите ни предпочитания. Те, естетическите ни предпочитания, като че ли все още остават неизговорени, въпреки, че наблюдаваме тенденции такива лични предпочитания да изместват икономическото притискане по естествен път – с известна доза разбиране на случващото се в момента. Естетическите различния се оказват много повече интересни, отколкото религиозните, политическите или икономическите такива.

С този проект РЕПЕРТОАР искахме да отворим границите /собствените и външните/ за диалог помежду ни, като проведем изследване /чрез практика и опит/. Изборът да се започва на чисто, както пост модернистите го направиха през 60-те години на миналия век или провеждането на диалог чрез взаимно разбиране, или противопоставяне, или изучаване на историческото наследство, са все начини да се задълбочим и да изследваме.
Проект РЕПЕРТОАР имаше задачата да проведе диалог, както между професионалисти и утвърдени имена от танцовата сцена, обръщайки внимание на естетически различия и концептуални разграничения, така и имаше задачата да засили провеждането на реални физически срещи с необходимите публики: студенти, ученици, непрофесионална публика, любители и симпатизанти на танцовото изкуство, както и разбира се с утвърдени имена от танцовото сценично изкуство.
Хореографът Галина Борисова има разнообразен и дълъг път на развитие на независимата сцена, както и опит като педагог на няколко поколения артисти /бивш преподавател в НБУ, НАТФИЗ, 4ХС и различни международни проекти/. С изучаването на РЕПЕРТОАР, който Галина е създала по време на нейната професионална кариера /Търсейки Версавия 2001, Хуанита Хилдегард Бо 2005, Антигона-това съм аз 2015, Тук долу всички люляци умират 2017 и други/, хореографът предостави възможност на колеги професионалисти в дългосрочен период да разучат и изпълнят някои от нейните емблематични сола и дуети, направени през годините. След един месец репетиции, се спряхме на разучаването на две хореографии: „Тук долу всички люляци умират“ и „Антигона-това съм аз“ в изпълнение на Виолета Витанова, Ива Свещарова и Силвия Станоева. Направихме и запис на репетициите и солата. Резултатът са два цялостни спектакли, които ще можем да покажем на следващ етап и на сцена. След евентуални премиери с публика ще качим и записите в youtube каналa на фондация Етюд и галерия Етюд.
Знаем, че такава дисциплина РЕПЕРТОАР почти липсва в университетите и специализираните училища, или поне не е достатъчно застъпена, за да можем да имаме по-тясна връзка и разбиране защо едно нещо е направено в този или онзи момент от историята на танцовото изкуство. Репертоарът е в основата на балетното изкуство и се предава през столетия от танцьори на танцьори, но при съвременното изкуство такава практика не е в основата на концептуалното модерно изкуство и ролята на хореографа придобива голямо значение. Свидетели сме на случаи, когато някои представления се случват само веднъж и остават само като експеримент, поради неразбиране или поради други институционални или финансови причини. Но какво става, когато експериментът се повтори? Как „четем“ неговото съдържание в различен контекст и време?

Такава практика на възстановяване на хореографии, направени преди нас беше доста популярна в Западната Европейска култура и танцова сцена веднага след 1989 г., когато се възстановиха и реабилитираха много създадени работи на позабравени хореографи, като им се отдаде необходимото внимание. В България такива примери изобщо не съществуват или определено са недостатъчни.

Тук можете да видите хореографиите, които се изучаваха:

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален Фонд „Култура“