Интервю с Гун Лунд и Олоф Першон
Въпросите зададе Галина Борисова
Има разлика между танц и хореография. Танцът е автономен, докато хореографията изисква селекция и композиция. Може ли да ни кажете малко повече по този въпрос, какъв е вашият интерес и фокус през последните години?
– Гун: Вниманието ми е насочено към пространството, времето и формата, както и цялостната структура на работата. Мисля, че това е важно, свързването на движенията в някаква артистична форма. „Танцът е форма.”, както гласи твърдението на една от големите ни основателки на шведския танц, Биргит Окесон (Биргит Кулберг е може би по-известната, но тя е много по-разказвателна в хореографията си). Използвам импровизации по време на репетиции, давам задачи, които танцьорите да решават, те са част от процеса, но в крайна сметка аз решавам какво да използвам, как да подбера и въобще имам цялата отговорност за композицията.
– Олоф: Занимава ме тялото и неговата връзка с обществото, как се отнасяме към него, как се оформя и въобще как се движим в живота. Аз съм от първото рейв поколение и връзката ми с музиката е много важна. Също така като визуален артист се опитвам да създавам нови пространства за танц. Много от моите работи могат да се разглеждат и като арт инсталации. Свързан съм и с двата свята – и с танца, и с визуалните изкуства – тези мои работи са разработени в съзнателен процес, разбира се, че импровизацията е част от процеса, но в крайна сметка те са композирани.
И двамата от доста години работите в полето на сценичните изкуства, създавате както собствени творби, така и в сътрудничество с други артисти. Как намирате развитието на танца? Бихте ли посочили някого, който ви е повлиял?
– Олоф: Често работя в екип, не само с танцьори, но работим в сътрудничество и с композитори, модни дизайнери, режисьори и др. Дори веднъж работих с карикатуристи, споделяйки заедно пространство и опит. Разработихме мултидисциплинарно студио. Танцът трябва да се движи през границите на различните изкуства, но и да запази своята собствена идентичност.
– Гун: Като съвременен хореограф намирам много вдъхновение във визуалните изкуства, в архитектурата, тъй като съм много заинтересована от пространството, идеите за пространство и място, както и от времето. Работата ми също е повлияна от философия и наука, споделям живота си с учен лекар и заедно работим по създаването на проектите ни. Често се вдъхновявам и от визуалното изкуство или от артисти, които работят като архитекти: Робърт Смитсън, Ричард Лонг, Тадао Андо, но ако имате предвид хореографите, моето поколение, разбира се, е повлияно от работата на Пина Бауш в Германия, или от L´Esquisse във Франция, от Каролин Карлсън или от музикалността и формата на Анна Тереза Де Кеерсмакер, или работата на Маргарета Асберг в Швеция. Това не означава, че работя с чрез техните техники или в техните традиции, просто те са ме накарали да вървя напред и да развивам собственото си изразяване. Физическият аспект на тялото винаги ще остане важен, особено за бъдещето – базисните движения и тренираните умения винаги ще имат бъдеще.
Много артисти претендират да са автономни, но те често са просто версия на направеното преди тях. Или пък някои се назовават концептуални артисти, говорим за концептуално изкуство, какво мислите по въпроса?
– Гун: Не съм толкова привързанa към концептуалното изкуство, въпреки че съм работила и в такава посока – да говоря вместо да се движа. Всеки има правото да прави каквото си иска, но това не е нещо уникално или ново. Нека не забравяме, че всичко вече е правено – само времето е друго и публиката е нова. Паметта за танца и историята е много кратка – все искаме да сме първите или изключителни или първи… Но нека бъдем смирени, нека отдадем почит на онези, които са прокарали пътеките преди нас, на онези, които са поели рисковете, опитали са неща, които не са били модерни за времето си. „Добрият артист e просто човек с късмет”, казва артистът Марсел Дюшан преди сто години. По-добре да сме на правилното място, да правим
правилното нещо за момента … Така че, не е нужно да се хващате за тенденциите, нека да бъдем последователни и да не спираме да работим.
– Олоф: Като артист виждам много изпълнители, които използват моите идеи или технологични изобретения. Радвам се, че са се вдъхновили, и не бих имал против, ако понякога цитират мен и работите ми.
Имате свое пространство, в което се случват различни събития и продуцирате проекти на артисти от различни поколения. Какво мислите за новото поколение?
– Гун: В Швеция имахме късмет да имаме инфраструктура, образование и т.н., изградени от нашите предшественици. Сега младите са изгубени, очакват много, не им е лесно – „Кой ще купи и представи работата ми? Извинете, но ще трябва сами да си свършите работата сами!” Истината е, че след пет години танцово образование само 5-10% остават в бизнеса. Трябва да притежаваш нещо наистина специално, за да
продължиш. Когато програмираме в нашето пространство, ние предлагаме и програма за нови хореографи, даваме им шанс и платформа… Младите трябва да имат възможност да се срещнат с публика, с продуценти, с критици. Но казваме, че се интересуваме от борещите се – тези, които не се отказват от трудностите в този бизнес. Те са тези, които имат какво да кажат.
– Олоф: Ние успяхме по някакъв начин да изградим структура за танц и визуални изкуства в пространството ни наречено „Трети етаж”. Това е място за танц, изложби, изпълнителско изкуство, концерти и др. Има и студио за репетиции. Също така е място за обмен на идеи, дискусии и вдъхновение, прекрачващо традиционните граници в изкуствата. Има и танцова библиотека. Пространството се ръководи от артисти, то е инициатива на артисти. Новите поколения трябва да поемат същата отговорност за другите, за бъдещето на художествената форма, да не се грижат единствено за собствената си кариера.
Определението Hang out technique беше изговорено и дадено от шведския танцов институт през 1990-те. Мислите ли, че мотаенето и шляенето по сцената още е актуално? Има ли нови тенденции?
– Гун: Понякога при такова поведение на неглижиране, липсва известно уважение към публиката. Тенденциите идват и преминават, но ако се придържате към идеите си, ако сте последователни, в някакъв момент може да съвпаднете с тенденциите… Аз съм била както във, така и извън обществения вкус на няколко пъти в хода на кариерата си, но все още продължавам. Просто вярвайте в това, което правите, нека не сме толкова притеснени.
– Олоф: Бих могъл да кажа, че забелязвам хора, които се опитват да се закачат към стари традиции, към които очевидно не принадлежат. Казват, че са рейв, но нямат никаква истинска връзка с това движение… в известен смисъл както дойде. Бъдещето ще покаже, че те не принадлежат на историята или пък се свързват с техниката, с която искат да се съотнасят. Всяко поколение трябва да се опита и по някакъв начин да намери своето сцепление с по-старите поколения (аз съм смятан за стар, макар да съм малко над четиридесет!)
Може ли да ни кажете как взимате решения при използването на декор и сценична среда?
– Гун: Често светлината може да е единственият реквизит, необходим за представлението. Това важи особено за танца, и най-вече ако представяте нещо абстрактно. За мен едно нещо трябва да има централна роля в проекта, често считам пространството за най-важен партньор. Търся единственото място за представянето на хореографските си идеи. Понякога мога да избера обикновено театрално пространство,
понякога в друг свят, изоставен хангар, стара фабрика или скалите на брега на морето… Да, използвала съм реквизит, но той трябва да е важна част от визуалния и пространствен изглед. През годините използвах различни големи реквизити, за да променям движенията, истински големи тежки камъни, за да променям самите моделите на движение, или пък стъкло за разделяне на пространството, огромни костюми за промяна на движенията на танцьорите и т.н.
– Олоф: Обикновено имам представа за пространството и сценографията, които играят важна роля в моите проекти. Скоро работех със стъклени стени, за да променям перспективата, видимостта на публиката. Реквизитът е тясно свързан с цялостната концепция – в моите работи танцът и сценографията са едно.
Ще участвате в четвъртото издание на фестивала „Етюди и приятели“, където ще представите интерактивна хай-тех игрова хореография DIGITAL FOOTPRINTS, изпълнена от трима танцьори, бихте ли ни казали малко повече за този проект?
– Гун: Обичам да променям и да поставям под въпрос перспективата на публиката. Ние приемаме нещата за даденост, но можем ли да се доверим и на сетивата си? „Дигиталните отпечатъци“ са вдъхновени от следите, които оставяме по пода, на земята, в киберпространството. Днес оставяме дори електронни отпечатъци… Исках да поема контрола над този процес, като дам на танцьорите властта да променят образите, звука или светлината чрез движенията си. Заедно с Аке Пармеруд, композиторът с когото работих, създадохме система, която да разпознава посоката и скоростта на движенията. Така че танцьорите могат да оформят следите си, посредством движенческите си умения. В една по-ранна работа бях накарала публиката да инициира движенията на танцьорите чрез система за радиоконтрол с вибротактилна комуникация. И даже се надявам в една по-късна версия отново на същия проект да се получи инсталация със и без танцьори, мисля, че тези идеи споделям с Олоф.
Кажи ни нещо повече за OFF THE WALL series, проект който от инсталация се превръща в хореография за трима танцьори. Какво те интересуваше при тази работа?
– Олоф: Цялата поредица „Off the Walls“ води началото си от детството ми, от един мой сън – чувството, че съм част от нещо, но в същото време не съм, като че ли има нещо между теб и света има нещо, което те държи настрана, което те държи далеч от света. С променящото се стъкло открих верния декор, който да отразява и мелодията. Това е нещо като инсталация с публиката наоколо, която може да види и танцьорите или себе
си, през или отразени в стъклото. Стъклената стена е програмирана така, че прозрачността ѝ се променя съобразно музиката и определен модел – танцьорите ту се виждат през стъклото, ту образите им се замъгляват или изчезват. Тримата танцьори са самостоятелни и индивидуални, но работят със същия движенчески материал. Тази работа като че ли е свързана с актуалната дискусия относно границите между публичен и частен живот.
Солото „SEE YOU SOMEWHERE“ е вдъхновено от рейв поколението. Кажи ни нещо повече за твоето отношение към него?
– Олоф: В юношеските си години обожавах да ходя на буйни рейв партита в стари промишлени сгради или в гората. Чувствах свобода, наркотикът беше самият танц. Опитвам се да запазя живо това чувство в работите си, като някои наистина завършват с „рейв ситуация”, в която публиката е поканена да се включи. Предполагам, че моят минималистичният ми подход също част от този опит – повторение, прости движения, които могат да се изпълняват с часове, танцът е достатъчен сам по себе си. Това соло е по-скоро скица за по-голям проект, в който използвах минималистични и повтарящи се движения, точно като в рейв, но този път ще ги поставя в нов контекст и ново пространство, което не е непременно свързано с оригиналната версия.
Гун Лунд и Олоф Першон ще участват със своите продукции в четвъртото издание на фестивала „Етюди и приятели“.
Фестивал „Етюди и приятели“ се осъществява с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ на Столична община и фондация Етюд;
и в партньорство с ДНК – Пространство за съвременен танц и пърформанс и галерия Етюд.