COLLIER AWARD 2019 и изложба „Декември в Етюд“

Categories 2019, 2019, Събития, Изложби

‘The Collier Award’ (an artists’s recognition)

изложба „Декември в Етюд“

19/12/2019

Връчване на НАГРАДА „Collier“ и обща изложба „Декември в Етюд“

Фондация Етюд учреди през 2017 ‘The Collier Award’ (an artists’s recognition), която се присъжда на артисти от различни сфери на изкуството.
Наградата е на името на Нейтън Колиер, без чиято финансова подкрепа не би имало фондация Етюд или галерия Етюд. Ани (Владиславова) Колиер и съпругът й Нейтън живеят в САЩ и подкрепят българското изкуство чрез фондация Етюд и галерия Етюд вече над десетилетие. Наградата (3 000 лв) не е свързана с бъдещ проект или с минали постижения, а се дава на хора, чийто живот е посветен по един или друг начин на изкуството.
‘The Collier Award’ беше връчена за трети път в галерия Етюд на 19 декември 2019 (четвъртък) по време на последната изложба за годината. Имената на двамата артисти бяха обявени от Ралица Георгиева и наградени от Ани Колиер, основател на фондация Етюд. Спечелилите наградата бяха ЕЛИСАВЕТА МАРИНОВА (балерина, педагог, репетитор) и ГАЛИНА БОРИСОВА (хореограф).

ИЗЛОЖБА „ДЕКЕМВРИ В ЕТЮД“
Обща изложба, събрала в една експозиция работи на 12 артисти, които през годините са били част от приятелите на фондация „Етюд“ и галерия „Етюд“.

Слово на Ани Колиер
за наградата „Колиер“, връчена за трети път през декември 2019 г.
„Здравейте!
С вас съм тази вечер нищо, че ни делят толкова километри по суша и вода. Благодаря ви, че сте тук и благодаря на Ралица Георгиева, че предава моите думи. Колко е хубаво, че и фондация Етюд и галерия Етюд съществуват, и че толкова събития, спектакли и изложби се случват непрестанно. Благодаря на Венцислава Стоянова, която организира всичко до най-малък детайл в галерията и благодаря на Галина Борисова, без която не биха се случили нито концертите, нито фестивалите, организирани от фондацията. А може би нямаше да има и нито един спектакъл в галерията, защото аз не можех дори да предположа, че това пространство може да се превърне в такъв артистичен хамелеон. Хм, май не се казва така, но понеже една от наградите Колиер тази година се присъжда на Галина Борисова, а тя се самоопределя като хореограф-мутант, покрай нея и аз започнах да си измислям думи и словосъчетания.
И така, Галя. Наградата Колиер не е за минали постижения, нищо че Галя има много, като например първа награда за “A Never Ending Story” в Холандия и златен медал за „Хуанита Хилдегард Бо” в Белград, но мисля, че тази вечер ще бъде първата  от българска страна. Колиер наградата не е и за бъдещи проекти, въпреки че Галя има неизчерпаем запас от идеи, а за това, че получателят не може да диша без изкуство в една форма или друга. Познавам Галя от четвърти клас и пътищата ни се разделиха веднага, след като завършихме балетното училище, но ясно си спомням една наша среща през лятото, може би беше края на 90те на миналия век. Галя се беше върнала в София от международно турне с Ленка Флори с която работеше по това време и сподели, че в тази трупа  е повече като изпълнител/танцьор, добре платена, пътува, но тя всъщност иска да правя собствени неща/спектакли, да експериментира в собствен стил. Всички знаем колко е труден този път и колко малко хора всъщност успяват да удържат на намерението си. Но Галя продължава да е тук, да твори и да ни изненадва с нови проекти. Щастлива съм, че я познавам и съм с нея отблизо или отдалеч през всичките тези години. Честито!  
И сега, имам честа да обявя още една награда Колиер. Тази жена, където и да  се появи, излъчва професионализъм и елегантност: дали като кралица в Лебедово езеро на сцената на Софийска опера или Батилда в Жизел (вечерите, когато тя играеше можех да разбера защо принца е сгоден за нея и тогава мислех, че не само прилича на Елизабет Тейлър, но е даже и по-изящна). Помня и когато се появи на гала вечер посветена на Елвин Ейли в Ню Йорк и само на нея й взеха палтото на гардероб, без тя да каже нито дума. Да, Елисавета, тя винаги е била до нас, още когато пое нашия випуск от седми клас. От преподавател до репетитор, нейното присъствие, дух и ентусиазъм са ни давали кураж да продължаваме напред и да пробваме различни неща: да запомним хореография, да не бързаме или да не сме мудни, да знаем какво искаме да кажем на публиката и на себе си, да си опънем падьома докрай или да не ни висят лактите. За костюми, музика или сценография, тя винаги е помагала със съвет или даже дреха от гардероба си. Загрижена за нас винаги: дали сме яли или караме само на кафе от сутринта. Безброй мигове, часове, десетилетия, тя е до нас и с нас. Благодаря на Елисавета Маринова за всичко.
Честито и на двете наградени!
Бих искала да съм с вас точно сега. Весели празници!“

Ани Колиер,
Декември 2019